В памет на кралицата на сенките, проф. Николина Георгиева, в спектакъла са използвани цитати от нейните световно известни авторски постановки, „Карнавал на животните“ и „Картини от една изложба“ (по едноименните произведения на Сен Санс и Модест Мусоргски).
РЕЗЮМЕ / ОПИСАНИЕ
„Училище за Зрение“ и “Виртуална интерактивна куклена сцена – екран за сенки”.
Проектът „Училище за Зрение“, подкрепен от НФК, стъпва на едноименната концепция УЧИЛИЩЕ ЗА ЗРЕНИЕ на проф. д-р Велимир Велев, която представлява колаборация между незрящи, зрящи професионалисти в областта на изкуството и редова аудитория. В това взаимодействие … (ОЩЕ)
… всички участници получават нови очи, нов поглед за себе си, различна гледна точка за живота, променено и по-ангажирано отношение към обществото в което живеят. В същността си това е трансформираща концепция насочена към личностно и социално израстване, развитие и усъвършенстване, за което получава номинацията на Youth Democracy Award 2018 на Германската федерална агенция за Гражданско образование (Bundeszentrale für politische Bildung)
Училище за Зрение започва своята реализация като школа към Невиждан театър. Създаден от проф. Велев през 2009 година, Невиждан театър, е първата и единствена, в световната история, трупа от незрящи актьори работещи в сферата на Визуалните сценични изкуства (Театър на Сенки, Марионетки, Маски, Визуални импресии, Черна кутия и т.н.). Неговата художествено естетическа платформа е „Прекрачване в границите на Невъзможното във и чрез Изкуството“, която му дава невиждано силно художествено-нравствено въздействие върху зрителя.
Новаторството в Проекта „Училище за Зрение“ е реализацията на “Виртуална интерактивна куклена сцена – виртуален интерактивен екран за сенки” в Интернет.
Незрящите актьори от Невиждан театър, известни като единствените по рода си актьори в със 100% слепота, които играят на сенки, без визуален контрол, този път са изправени пред ново предизвикателство. Заедно със зрящите си бъдещи колеги, студенти от НАТФИЗ, под ръководството на проф. Велев, въпреки липсата си на зрение, ще реализират нов начин на комуникация с публиката – начин по който представлението ще се играе на три екрана едновременно, в “жив” план и на сенки, осъществявайки интеракция между тях във физическа и във виртуална среда, както и с възможността за интерактивно възприятие от страна на зрителите.
Тази концепция е част от футурстичната “Теория на интерактивното зрелище на бъдещето” разработена от проф. Велев в периода от 1996 – 2004, представена окончателно в неговата дисертация през 2008 и в две негови монографии впоследствие. В нея той предначертава пътя на новото зрелищно изкуство, което ще се роди от новите технологии, така както киноизкуството се появява вследствие на откриването на кинематографа. Но за разлика от киното, което като изкуство, се ражда първо практически, а след това се анализира и дефинира теоретично от изкуствоведите, тук Велев (подобно Менделеев за неоткритите елементи в своята таблица) предначертава същността на новото зрелищно изкуство, което предстои да изкристализира в бъдеще, като дефинира неговите художествени закони, принципите му на комуникация, конвенциите, чрез които то ще възпита своите зрители, за да могат да възприемат посланията на творците му.